Е тва се чудя вече 3-ти ден тук...как?
Сам си,изтърсваш се на място непознато за теб и-и-и се чудиш кого да заговориш,с кого да общуваш.
В момента с моят късмет сме в обтегнати отношения,та мисля че и това слага прът в колелата на развитието :)
Някой ще пита: "Синковец ти що стана блогър?"..ха сега де! :)
"Ми господине/госпожо нямам си друго забавление работейки посред нощите-това стига ли или още трябва?"
"А-а-а още,още-това не е читаво обяснение.."

Почесвам се там където не ме сърби и събирам кураж...

"Спокойно ми е тук да си бърборя самичък-вие в разговора бихте ли се включили?" питам аз...

"Може,може-ама почакай ден два,да те преценим-и ако имаш късмет ще те одобрим :) "

Камък ми падна от сърцето...право на крака (десният) (:

Благодаря за полу-вниманието! 

Вярно е, че трябва малко време, човек да създаде приятелства, да си намери среда...
Както всичко друго в живота, и както казват мъдрите хора, хубавите неща стваат бавно...

Права си Вес...бавно,бавно и крепоста пада...

Забрави да очакваш. Искреност, търпение и когато трябва приятелят ще те намери, и ти него.

Старая се,ама все още сме в този режим-стендбай (: